САРКОПЕНИЯТА КАТО НЕЗАВИСИМ ПРОГНОСТИЧЕН ИНДИКАТОР ПРИ ПАЦИЕНТИ С НЕДРЕБНОКЛЕТЪЧЕН РАК НА БЕЛИЯ ДРОБ С МОЗЪЧНИ МЕТАСТАЗИ, ЛЕКУВАНИ С ГАМА-НОЖ РАДИОХИРУРГИЯ

Абстракт

Саркопенията е синдром, който е свързан с лоша прогноза при пациенти с рак. Дебелината на темпоралната мускулатура (TMT) е нов биомаркер за саркопения, но неговото значение при пациенти с мозъчни метастази (BMs) не е изчерпателно проучено. Това ретроспективно проучване има за цел да оцени прогностичната ефикасност на саркопенията при пациенти с BM от недребноклетъчен рак на белия дроб (NSCLC), които са лекувани с радиохирургия с Гама-нож (GKRS). Материал и методи: В това едноцентрово проучване 82-ма пациенти с BM от NSCLC са анализирани между януари 2021 г. и февруари 2023 г. 59 (72%) са с аденокарцином, 12 (14,6%) са със сквамозни, 6 (7,3%) са с едроклетъчен карцином и 5 (6,1%) са имали друга хистология. Въз основа на планираните сканирания с магнитен резонанс на мозъка, получени преди GKRS, стойностите на TMT бяха определени ретроактивно. Чрез мултипланарно преформатиране TMT беше оценен като измерване на краниално тънко T1WI изображение с подобрен контраст. Използвайки средната стойност на двустранния TMT (9,85 mm) като разделителна линия, пациентите със саркопения бяха разграничени от тези с нормален мускулен статус. Анализът на преживяемостта беше проведен с помощта на регресионните модели на Kaplan-Meier и Cox. Общата преживяемост (OS) се определи като времето между лечението на заболяването с GKRS и смъртността или датата на последната последваща оценка. След GKRS 47 пациенти (57,3%) са получили имунотерапия и 35 пациенти (42,7%) – химиотерапия. Средната продължителност на проследяването е една година. Резултати: Кохортата се състои от 50 мъже (61%) и 32 жени (39%), със средна възраст 63 ± 5 години. Имаше 33 пациенти със статус на ефективност по Karnofsky (KPS) от 90 (40,2%), KPS 80 до 30 (36,6%) и KPS 70-19 (23,2%). 69 (84,1%) пациенти бяха с екстракраниални метастази (ECM) и 13 (15,9%) пациенти – без ECM. Наличието на саркопения се свързва както с KPS (p < 0,001), така и с ECM (p = 0,013). Пациентите със саркопения са имали значително по-къса средна OS от пациентите без саркопения (6,00 месеца, 95% CI: 5,37-7,96 спрямо 18,00 месеца, 95% CI: 18,13-27,26; p < 0,001) (HR = 7,02, 95% CI 3,58-13,78; р < 0,001). Освен това, когато се контролира възрастта, пола, KPS и броя на BM, наличието на саркопения е независим маркер за лоша прогноза в модел на множествена регресия на Cox (HR = 2,43, 95% CI 1,02-5,74; p < 0,043). Заключение: Саркопенията е независим маркер за лоша прогноза при пациенти с NSCLC с BMs, които са били лекувани с GKRS.