ИМУНОМЕДИИРАНИ НЕЖЕЛАНИ ЛЕКАРСТВЕНИ РЕАКЦИИ ПРИ ЛЕЧЕНИЕ С ICI.КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ ОТ РЕАЛНАТА ПРАКТИКА

Абстракт

Имунотерапията, в частност чрез чекпойнт инхибиторите (ICI), се утвърди като стандарт в лечението на солидни тумори благодарение на доказаната си ефективност и подобрената прогноза за пациентите. Основните класове ICI включват инхибитори на PD-1/PD-L1 (напр. пембролизумаб, ниволумаб, дурвалумаб) и CTLA-4 (напр. ипилимумаб). С нарастването на индикациите и комбинираните схеми се увеличава и честотата на имуномедиираните нежелани реакции (irAEs), които могат да засегнат почти всички органи. IrAEs са с различна тежест и време на изява – от ранни до късни, повтарящи се, хронични или полиорганни. Механизмите зад тях включват свръхактивация на Т-клетки, повишени цитокинови нива и роля на чревната микробиота. CTLA-4 инхибиторите са свързани с по-висока токсичност (до 24% високостепенна), а комбинираната имунотерапия – с най-висока честота (до 59%). Според консенсуса на SITC е важно проследяването и дефинирането на irAEs за клиничната практика. Ипилимумаб и ниволумаб остават основни агенти, включени в комбинирани режими, като този в проучването CheckMate 9LA, където комбинацията от ниволумаб, ипилимумаб и химиотерапия подобрява преживяемостта спрямо химиотерапия самостоятелно – независимо от PD-L1 експресията. Прецизното управление на irAEs и индивидуализирането на терапията са ключови за максималната клинична полза от имунотерапията.